Цял живот пиша за звезди -
чудеса за мене са те!
Милиарди, блестящи и приказни
по моето тъмно нощно небе.
Аз ги броя и записвам на листче -
пет милиона двеста и три...
Затварям тефтерчето и прибирам молива,
дърпам пердето и затварям очи.
На следващата вечер отново заставам
пред прозореца на детската стая
и ги свързвам с линийка и ги броя...
А, минус една - падна ми в чая.
И така цял живот - броя си звездите!
Осем милиарда триста и пет...
И им давам имена и нареждам
в тефтера по азбучен ред!
Но днес докато писах името
на девет милиардната звезда,
видях аз нещо ново и прекрасно -
през облаците се показа Луна!
И толкова глупаво се почувствах тогава
и избледняха моите малки звездички
и реших моментално - край!
От днес започвам да броя лунички!
Защото, знаете ли... Да, красиви са звездите!
Дори и аз да съм сред тях една...
Но чудото не е звездата,
а единствената незаслужена Луна!
Няма коментари:
Публикуване на коментар