∞

"Все още си спомням за оная песен.
Мост когато над река строил,
сянката на своята невеста
майстора в основите вградил.
Аз от него съм се учил само -
тебе цяла тука те вградих,
та когато утре ще ме няма,
жива да останеш в тоя стих."
Евтим Евтимов

Затова и аз в песните си те изпявам
и целия във стихове те пиша -
искам да останеш вечно жив дори когато
никой от нас двамата вече не диша.

А ако трябва ще напиша стих и по небето!
Ще заключа парченца от тебе във звезди!
Ще пиша за теб по стени и по къщи!
Върху себе си ще напиша този стих дори!

Ще пея за всеки, който иска да слуша,
ще науча и жетварките за тебе да пеят.
Ще дам семена на сеячите за да могат
в своите ниви спомена за теб да посеят.

Ще те разказвам докато станеш на приказка
и научи за теб всяко малко дете.
Ще имам галерия, в която ще показвам
как изящно си изрисувал моето сърце.

Ще помоля слънцето да те запечата в лъчи
и рапанът тихо за тебе да шепне.
Всяка роза твоето ухание да разнася
от нежния вятър когато потрепне.

Но знаеш ли... дори да спре песента
и да се пребоядисат всички стени,
да изчезнат лъчите и моята любовна галерия,
облак стиховете ми да заличи...

И децата приказката да забравят,
а рапанът да изгуби морския си глас,
да изсъхнат нивите, да увяхнат и розите,
да млъкнат жетварките, да изчезна и аз...

Даже и мостът над реката да пропадне,
да угаснат до една всички звезди...
Обещавам - ще се постарая вечно да те има
в сините очички на русите мечти.