Едно съкровище кристално синьо.
Едно на точки цялото, босо...
Дето все му е наопаки тениската.
Едно златножитесто русокосо...
Едно спящо до мене съкровище,
проправило си път в едничкия ми сън.
Едни ръце, които ме посрещат с прегръдка,
която би стоплила и есента навън.
Една мечта, чакана дълго,
една приказка крита за мен...
И едно сърце... и стига ми толкова.
И един дъждовен и студен ден...
И през нощта една целувка по челото
и топлите пръсти в едната ми ръка...
И едно цвете във вазата и мирис на чай,
и една срамежлива усмивка сутринта.
И толкова.
Един живот изживян съкровищно,
на един дъх в една цъфнала ръж...
И едно обещание за споделени старини...
Една обич, едно съкровище, един мъж.
Няма коментари:
Публикуване на коментар