Тенекиена аз

Написах хиляди любовни стихове
и сега остана в мене празнота...
Та светът има нужда от промяна
и аз не мога, не бива да мълча!

Аз искам да напиша нещо голямо,
истинско, революционно дори!
Трябва да вдъхна на някого вяра!
Трябва да върна нечии мечти!

Трябва смело да привдигна някого!
Трябва геройски за нещо важно да умра!
Трябва да се боря непрестанно за слабите!
От добрина трябва да се уморя!

А осъзнавам днес много добре -
не се крие спасител в моята душа...
Та аз съм толкова малка и едва успявам
да се преборя с шала си през есента...

И се спъвам в собствените си обувки,
и мечът на борбата непосилен е за мен...
Като тенекиена лъвица чакам
смело сърце да получа някой ден!

Чувам викове на слабост и тъга,
а тенекиената пъзла в мен обръща
ръждясалата си глава назад и тръгва
по жълтата пътечка да се връща...

И когато видя огледало бягам,
да не би да видя безсърдечната страхливка,
скрила се толкова дълбоко и тихо
зад лъвската горда усмивка...


             ------------


Но почакайте! Аз още съм жива!
Все още тая надежда - малка, една,
че някой ден, някак незнайно си как
ще спечеля тази свирепа война!

Войната срещу самата себе си...
Срещу шала, гордостта и страха.
И дано след това смелост ми остане
да се боря за истински важните неща!