цялата изписана със чудеса.
Драсваш клечицата и превръщаш в пепел
животът на една безсмъртна душа.
Затова реших да пиша вече не във книжка,
чиито страници да се разхвърчат.
Реших да използвам необятната гора,
за да не успеят поезията ми да заличат.
Реших да пиша по листата на дървета -
бук, череша, дъб, дори върба...
Със мастило от капчици сълзи
да се разкрия цяла пред света.
А наблюдателите ми се смяха само:
"Глупавата, пише по есенни листа..."
И те и аз гледахме унило как
отвява стихосбирките ми есента...
Но всички те си тръгнаха тъй бързо.
А стиховете - изпопадаха си по земята.
Валя ги дъжд свирепо, трупа ги снега,
но в семена превърна пролетта листата.
И по калната още заскрежена пръст
поникнаха малки бисери-цветя -
моите стихове, моите песни,
надеждите на момичешката ми душа.
И от тогава всяка пролет пак поникват,
без значение че умират всяка зима.
Никой не разбра, че пиша по листа,
за да може пролетта цветя да има...
