Мама

Не съм прекарвала със теб рождените си дни.
Растейки не съм държала тебе за ръка.
И през тези цели 20 (и две) години
не ти си сплитала буйната ми кафява коса...

Но си била заета с неща далеч по-важни!
Вместо мен за ръчичка си водила малък юнак,
целувала си русо чело и червени бузи,
превързвала си разбитите му колене пак и пак!

И мълчаливо си търпяла - мъжка майка!
А вечер може би тихо си ронила сълзи...
И за сина си давала си мило и свидно...
Заради неговите загърбила своите мечти...

А сега го виж - силен, саможертвен мъж...
Вече не е малкото лунно дете...
Няма нужда за ръчичка да го водиш
нито да превързваш разранени колене...

Малкият юнак, до скоро сгушен в скута,
вече не може да се побере в твоите ръце.
Онзи, който носеше тревоги и борби
вече носи непреклонен дух и мъжко сърце.

Затова благодаря за всяка неизплетена плитка,
дори за всеки пропуснат рожден ден...
Благодаря ти, мамо, че вместо това неуморно
си градила най-прекрасния мъж за мен!