Къща

Не съм различна всеки ден.

Не крия във сърцето чудеса.

Толкова пустинен и равнинен всъщност

е релефът на моята душа.

Не знам за извори на вечна младост.

Не предлагам и дълбоки пещери.

Морета няма, нито океани бурни,

нито вълнуващи високи планини.

Равнина съм - простовата и безлюдна.

Локви в стари стъпки, тук-таме трева,

а останалото сива и безплодна пръст

и сиви облаци обвити във мъгла.

Не летят и птици над тази пустиня.

Не блестят звезди в това небе.

И цветя отдавна не растат тук -

в тази изгубена земя кой знае къде.

Който веднъж, заблуден тук озовал се,

си тръгва бързо и никога не се връща.

Затова те обичам и ти благодаря,

че реши точно тук да бъде твоята къща.