Мечта

Построих си детска мечта -
от сапунени мехури и смях.
Но беше толкова крехка и малка,
че бързо превърна се в прах.

Построих си мечта от надежди -
стари, нови, забравени, смели.
Но и тя под тежестта на живота
остана без смисъл, без цели.

Построих си планинска мечта,
мила, с музика през есента,
но стигнала предела си и тя
с първия влак ме остави сама.

Построих си мечта от звезди,
морски бриз и захар със чай.
Но не успяла дори да започне
бързо стигна до своя край.

Останах на улицата.
Този строеж ме умори.
Затова реших, че е най-добре
по-опитен от мен да строи.

Той строеше бавно и мъдро,
майсторски - камък по камък.
И не след дълго ми показа -
огромен приказен замък.

Невиждан, само за мен!
Целият направен от луна.
И от тогава насам си живея
във единствената истинска мечта.

Във нея вярвам и съм сигурна,
в Онзи, Който ми я построи -
тя не е временно пристанище -
тя е вечна, тя ще устои!

Ти...

Знаеш ли колко обич съм скрила
зад невзрачните кафяви очи?
Знаеш ли колко нежност зарових
в заплетените си рошави коси?

И колко грижа по пръстите пръснах...
И колко упоритост в мойте малки нозе...
Колко прошка заключих във устните,
колко труд в слабите ръце...

За да има винаги за теб любов,
да усещаш нежност в коварния град!
И да не останеш сам срещу света
и да не чувстваш студ, умора, глад!

И за да не ходиш със товара на вината
просто устни до мойте тихо долепи.
И ще сме си тъй със тебе вечно двама -
аз - влюбена лудо, лудо обичан - ти!