зад невзрачните кафяви очи?
Знаеш ли колко нежност зарових
в заплетените си рошави коси?
И колко грижа по пръстите пръснах...
И колко упоритост в мойте малки нозе...
Колко прошка заключих във устните,
колко труд в слабите ръце...
За да има винаги за теб любов,
да усещаш нежност в коварния град!
И да не останеш сам срещу света
и да не чувстваш студ, умора, глад!
И за да не ходиш със товара на вината
просто устни до мойте тихо долепи.
И ще сме си тъй със тебе вечно двама -
аз - влюбена лудо, лудо обичан - ти!
Няма коментари:
Публикуване на коментар