Умея да обичам истински,
с цялото сърце и във захлас,
неегоистично и дори безкрай,
и без сили и дори без глас.

Усъвършенствах вече тази дарба,
но дойде и този неочакван ден -
ти се появи и толкова красиво ме научи
какво е някой да обича мен!

Тиха самодива

Луда боса самодива
скита се в моята душа.
И се чудя и се питам днес
трябва ли да я опитомя.
Вечер аз чета на нощна лампа,
а дивачката обича лунна светлина.
Аз ям с вилица и нож, а тя
в шепички събира изворна вода.
Мен будилникът събужда сутрин.
Тя става при първия петел.
Аз ходя на кино с приятели.
Тя дели тайни с полският орел.
Аз нося риза и костюм.
Тя облича се в цветя
и се рее в облаци-памук,
а аз само с самолет летя.
За галерия купувам си билет
ако искам да видя нещо диво.
А птиците и слънчогледите на Ван Гог
тя гледа сутрин и вечер наживо.
Аз се возя в метро и трамвай.
Тя препуска на гърба на сърна.
Аз ходя на концерти, а за нея
е отделна песен всяка морска вълна.
Аз сутрин си връзвам косата.
Тя си плете цветен венец.
Аз слушам Павароти и Бочели,
На нея славеят е любимият певец.
Аз спя на меко и удобно легло.
Тя си постила пролетна трева.
За мен минералната вода е в магазина,
а тя се къпе в планински езера.
Аз използвам свръх модерен телефон.
Тя още праща по гълъби писма.
Аз всеки ден се люшкам в асансьор.
Тя люлее се на гроздова асма.
И всеки ден ме предизвиква нагло
да забравя, че съм зряла и голяма,
да живея само тук и само сега
сякаш утрешния ден го няма.
Чудя се дали можем така да живеем.
Коя ли ще надделее накрая?
Тя - с нейната безкрайна дива гора
или аз - с моята малка спретната стая...
И ми се плези от огледалото по детски,
и се присмива на стегнатия кок.
И рошава, със зелени стъпала
прави пирует, колело и скок.
И изчезва някак изведнъж.
Всъщност ми е по-спокойно така -
без нейната лудост и страст...
но съм и някак по-двойно сама.

Да, коренно различни сме с нея,
и все пак сме неразделно цяло.
Тя - дивачката и аз - тихата,
двете скрити в едно тяло.