Ноемврийска есен

Днес е есен и на мен ми се върви
из жълти есенни гори
и ми се живее с теб по-лудо
и по-хубаво и по-есенно дори.

И ми се държат мънички ръчички
и не ми се спи даже за миг!
Не ми се изпуска и секунда от теб
и на есенния вятър бурния вик.

Мисли ми се за малък дом
с два шкафа за обувки и саксии,
със смях и снимки по стените
и в мивката вечно неизмити чинии.

Ей така, есенно ми се живее
със залепнали по ботушите листа,
с топлината на две студени длани
и завити в шалчета деца.

И толкова много така ми се живее,
че ето, тръгвам, започвам сега!
Дори няма да завършва този стих
да не би да изпусна есента...