Вечната

Прах покрива непрочетените книги,

прах по мен, по сънищата стари,

и изписаните със мечти тефтери

и по никому ненужните ми мемоари.

И със сълзи на очите си признавам,

че успя да прашаса и тя дори - 

черната книга, която за миг
ми бе откраднала всички сълзи.

Онази, която ме чака и днес,
да я поискам, да имам нужда от нея.
Която ме учи на доблест и чест,
да умирам смело и смело да живея.

Вечната, изпълнена със милост,
в която намирам сила за живот.
В която скривам своите копнежи
и пия от безкраен извор на любов.

Онази, незабравена, незабравима,
която ми напомня едничката ми цел -
да открия всичките богатства,
които в нея Авторът е вплел.

И така, четейки нея и Него да открия -
Бог разкрил се в моите ръце...
А в Неговите, сигурна съм, ще намеря
добре запазено и своето сърце.