Нека градът...

Градът заспиващ и притихнал  шепне
историите на своята съдба.

Прибрал и последните си минувачи,

кротко сгушил се в снега...

Вечно сив и сякаш никому ненужен,

забравен, студен и уморен,

скован от мъка, тъй безнадежден,

все по-унил от ден на ден...

Забравил радост, сякаш не усетил

никога ни ласка, ни любов,

омърсен, отчаян и виновен...

умира със неизживян живот. 

И аз, тиха и смирена, също шепна,

отварям устните едва-едва

и мъничка молитва изговарям - 

"Нека и за тебе има светлина!"

Нека почувстваш милостта огромна,

спускаща се от сивото небе.

Нека видиш, че си желан и чакан -
на велик Баща свидното дете.

И нека надеждата ти се завърне,
нека радост улиците ти залее,
за да може минувачът не да шепне,
а за обич и спасение да пее.