КОГАТО

Има те само в моите мисли,
в сънищата на непоправим оптимист,
в надеждите на малко момиче
и в рамките на този стар лист.

Едва те вписвам - другарче, мъниче,
мое бъдеще огромно, мое скромно сега...
Но как да пиша за всичко и всички,
без да се опитам някак и теб да побера...

Та ти си мечтата, лудата, смелата,
мой малък страх, моят плам,
моя радост несбъдната, чакана...
"ако"... НЕ! "Когато"... не знам...

Но дори и само тук да останеш,
ще съм щастлива - знам, че те има!
Винаги! За мен! За нас!
Мечта огромна колкото за трима...