Гретел

Гретел ронеше след себе си трохички,
искам и аз така - нещо да остане...
Да не изчезна съвсем като  ме няма...
а нямам богатство, злато, имане...

Затова ръся след себе си букви
сплетени на стихчета несръчно.
И хубавото е, че всеки ще може
да стигне до мен ако му стане мъчно.

Може би така ще ме запомнят
и няма да изгубя пътя към дома...
Затова пиша - да оставя пътечка
да води сред непрогледната тъма.

А дано и друг по нея се намери
и по-ясен пътят му да стане.
Затова ръся букви, запетаи и точки...
Това са моите трохи, моето имане...

Капка надежда

Надеждата ми капе от очите -

от миглите ми тихичко се свлича

и се стича студено по страните 

и в локвички ръцете ми облича.

В шепички събирам си я цяла -

не мога да загубя и частица от нея.

И стискам здраво до последен миг,

да не би и капчица само да разлея.

И знам, че Дъждът ще помогне -

ще вложи още вяра във дните.

И ще има надежда в сърцето

дори когато е свършила тя във очите.