Писането ми е като пролет,
като март, като сънено дете -
променливо, днес - слънце, утре - буря,
първо "да", после "не знам", накрая "НЕ!"
Ето, сега хванах тънкия си химикал,
но не знам ще завърша ли този ред,
ще напиша ли заглавие, точка, тире,
една строфа ли ще остане или цял куплет...
А може би изобщо не е важно...
Важното е май да не мълча,
да има пролет, макар непредвидима,
да се стремя към нещо, да тичам, да хвърча...
И ето, вдъхновението си отива...
Нормално... днес вече е април...
та да са цели стиховете не е в мой стил...
