понеделник, 22 юни 2015 г.

Хвърчило



Вярвам в теб като детенце.
Вярвам в твоето хвърчило.
В сините очи, зад които тихо
пламъче неугасимо се е скрило.

Вярвам във мечтите ти тъй силно.
Имам нужда да си все така голям,
непримирим, с поглед все уверен,
все тъй непоколебим и прям.

Трябваш ми непоправим мечтател,
който не вярва във "не може" и "не става",
за който животът е винаги борба,
и пътеката - никога лека, никога права.

Нуждая се от смелостта ти необятна,
и безпределната надежда в любовта.
От вярата, живееща все неуморно
в главата ти, в сърцето, във кръвта.

Просто знай, че вярвам в теб -
във стъпките ти, в твоето хвърчило,
в победата ти, в красивите ти идеали,
в пламъчето, в очите ти се скрило.

събота, 13 юни 2015 г.

Някога, някога...

"Някога, някога, толкова някога,
колкото девет лета,
на някаква уличка, с няколко думички
спря ме веднъж любовта..."

"Бързаш ли?" срамежливо попита ме тя,
аз отговорих плахо със "не"
и от тогава застинал часовникът
не отброява вече часове...

Все си стоим на нашата уличка.
Прегърнати, с преплетени ръце,
очите затворени, тихи и влюбени
устни до устни, лице до лице...

А тя, уличката - тясна и мъничка.
място -  само за малка къщурка,
и в нея ние - аз и любовта
и за лампа на тавана - светулка.

И нищо не ни трябва! И никой!
Само листа - жълти и златни
и думички за още стари есени
и звезди по-квадратни и невероятни...

Винаги, винаги и дори и след
деветдесет и девет лета
все ще сме там - на нашата уличка -
аз, светулката и любовта.