Портрет

Минават годините, с тях пък и хората.
И малко носталгична е сякаш нощта -
толкова приятели, спомени, бъдеща,
а понякога се забравяме просто ей така.

Но пък, не - нормално е сякаш...
Всеки по свойта пътека поел,
разделяме се, но пък само за малко -
общ път е съдбите ни преплел.

И днес си мисля за всички вас,
оставили в живота ми трайна следа -
на бялото платно с различни четки.
всеки както може, с различна боя...

Приятели - бивши, далечни,
за кратко, за дълго, за ден, за два...
Без да знаете, най-вероятно,
художници станахте на моята душа.

И може би днес не се познаваме така добре,
не знам кой ви радва, за какво скърбите,
но аз на тайничко местенце съм си скрила
историите ви, съветите, сълзите...

Всъщност, местенцето никак не е тайно -
то, всъщност, е моето лице.
И за всяка линия, за всеки цвят,
благодаря ви, приятели, от сърце!

Камък

Страх и болка, надежда и гняв...
Преплитат се толкова бури във мен...
И не знам как със тях да се боря,
как да изляза от техния плен.

Обезсилена вече, притихнала тук,
този хаос във сърцето си нося,
сядам на пътя - не мога нататък...
бездомна, милостиня прося...

Минувачите и те не помагат -
уж всеки знае, всеки разбира...
Но аз в тъмното сама оставам
докато всеки удома се прибира.

Не споря, не роптая аз вече.
Нямам думи, нямам дъх за това.
И с последни сили нагоре поглеждам
към небето, прибрало даже свойта луна.

И през хаоса, през всичката мъка,
шепнешком, през сълзи се моля...
Да, боли до безкрай, но все пак...
"Да бъде Твоята воля..."