Страх и болка, надежда и гняв...
Преплитат се толкова бури във мен...
И не знам как със тях да се боря,
как да изляза от техния плен.
Обезсилена вече, притихнала тук,
този хаос във сърцето си нося,
сядам на пътя - не мога нататък...
бездомна, милостиня прося...
Минувачите и те не помагат -
уж всеки знае, всеки разбира...
Но аз в тъмното сама оставам
докато всеки удома се прибира.
Не споря, не роптая аз вече.
Нямам думи, нямам дъх за това.
И с последни сили нагоре поглеждам
към небето, прибрало даже свойта луна.
И през хаоса, през всичката мъка,
шепнешком, през сълзи се моля...
Да, боли до безкрай, но все пак...
"Да бъде Твоята воля..."
Няма коментари:
Публикуване на коментар