Днес нямам сили на смела да се правя,
оставих вкъщи служебната усмивка.
Днес ми се плаче и то силно, много!
Днес съм малка капризна нетърпеливка!
И да, да, знам какво ще кажеш -
всеки сякаш знае най-добре
как е най-правилно да се лети,
макар и да няма сам криле.
Така че, не - съвет не искам,
нито мъдрост само на теория,
нито да знам за безстрашните герои
от поредната сълзлива история.
Аз просто искам да се свия на кълбо,
скрита от очите на света,
и да изплача всичките си болки
и след това спокойно да заспя.
Казват, че когато спиш по-бързо
времето лети и си отлита...
Не, не ми се остарява, просто
искам мечтата ми да спре да скита.
И най-после да ме намери, спяща,
влюбена и мъничко разбита,
но щастлива, знаейки че вече
тя, мечтата ми, е в мене скрита.
Няма коментари:
Публикуване на коментар