Днес нямаше светлина в края на тунела.
Не победих в битката свирепа.
И стъпка напред даже не направих,
и бях слаба, безпомощна, нелепа.
Но бях обичана аз безусловно.
Не "защото", а просто ей така...
И прегръщана бях, и целувана,
и надеждата ми все пак оцеля...
А какво ми трябва всъщност?
Предостатъчно ми е това!
Благодарна и смирена си заспивам,
а утре продължавам безпощадната борба.
Няма коментари:
Публикуване на коментар