Три

Завъртя се лентата отново
и показаха се две слънца...
Не, не от онези във небето,
а две малки слънчеви деца.

Едното - къдраво, бузесто и босо,
с много смях, шеги и смешки,
с усмивка, неспособна да измами
и раздърпани момчешки дрешки.

Другото пък малко и свенливо,
покрито с шалчето на мама.
Мишчица-гризанка от приказка излязла,
с малко годинки, а душа - голяма.

Спомен от минало далечно,
примесен с мъничко горчивина -
отдавна го няма самолетът счупен,
нито неделната селска тишина...

Знам, че отдавна пораснаха децата
и на един стол не биха се побрали.
И може би не осъзнават колко много
тогава от себе си на мен са дали...

Може често да не се обаждам
и да не ги обичам както подобава...
Но съм научила едно и то е,
че животът случайно никога не дава.

И те са моя неслучаен дар...
Две деца, любов - една.
Една кръв и едно семейство...
Един брат и една сестра...