Човек

Подарих всичко, което може да се подари.
Сърцето крехко, копнежът тих.
Разкрих се цялата, открехнах си душата
във този никакъв и аматьорски стих.

И надявам се повече ти не очакваш -
боя се, че само разочарование ще дам...
Аз нямам повече, това съм...
Но знаеш ли, вече не ме е срам...

Научих, че вчерашните липси, макар и много,
не определят коя съм аз сега.
Та аз не съм математическа задача,
не се дели и умножава човешката душа.

Повече съм от общото на грешките.
Това, което нямам не ме превръща в нула.
Може малко да съм преживяла и опитала,
но толкова много съм чела, видяла, чула.

Малко и малко всъщност прави много.
И нали казват мъдрите на този век,
че най-хубавото никога не е голямо...
Така и аз - малък, но пък истински човек.