Не очаквам някой с мен да страда...
Болката трудно се разбира и дели.
И сигурно дори е много нелогична
за щастливите, за гледащите отстрани.
Съчувствие не искам, нито помощ,
не са ми нужни чужди рамене.
И така смирена, разрушена и сама
тихо в земята ще забия колене.
А небето, знам, ще отговори,
защото обещало е да не мълчи.
Може не всички сълзи да изтрие,
но със сигурност няма да ги умножи.
И със сигурност ще ме научи, че
извънредно полезни са сълзите.
След тях олеква, след тях е чисто,
след тях са по-ясни дните.
Сълзите са знание, мъдрост, урок
и очите след тях са по-чисти -
гледат с по-голяма надежда
неизписаните още бели листи.
Няма коментари:
Публикуване на коментар