Ценен

Каква ли красота се е крила
в клетата скромна душица?
Чудя се... имал ли си дом, деца,
тиха обичлива старица?

Виждам те сякаш си тук
как спиш, сънуващ мечтател.
И знам, че е невъзможно, но някак
ми се иска да бях твой приятел.

И е странно да пиша за теб.
И е странно да ти говоря на "ти" -
та ти си от онези великите, големите,
ходещите по земята звезди.

И може вече да няма на гроба цветя
и дрехите ти да са прибрани в кашони.
И дори и да не помня лицето ти,
ще помня твоите зелени бонбони.

Едно

Усещам с твоето сърце.

Копнея с твоите копнежи.
Докосвам с твоите ръце.

Стремя се с твоите стремежи.

Защото аз съм всъщност ти.
Двама сме, но сме едно.
Деля със теб хляб, мечти,
дом, цели, вяра и легло.

И с тази сребърна халка

завинаги, за вечни времена,
безвъзвратно ти венча
две души в една.

Търсещите

"Каквото търсиш, търси теб."
Колко прекрасно ако е така!
Защото аз цял живот и неуморно
търся малките си чудеса.

Значи и те някак си ме търсят.
И ще се срещнем някой ден,
без значение кой кого намерил -
аз - тях ли, те ли - мен...

И географска карта не е нужна.
Нито пътни знаци или светофар.
Сърцата ще покажат пътя
към този чуден и прекрасен дар.

Вярвам, а пък вярата ми днес
макар и колеблива, малка, плаха
е по-силна от всякаква наука -
ще се срещнем аз и чудесата.

И макар пътят да е суров и труден,
прекалено дълъг, за да го измеря,
ще хлопам докато ми се отвори,
ще търся докато намеря.

Слепец

Слепецът цял живот живял във тъмнина.
Така и не видял слънцето, звезди,
не разбрал що е то луна, цветя,
не наблюдавал сбъднати мечти.

Така седял край пътя сам,
плакал и ругаел своята съдба,
че лишила го от светлина,
че не позволила да вижда красота!

Седял край пътя и жалил,
проклинал всеки минувач.
За миг поемал дъх и пак
започвал грозния си плач.

Не искал той дори да чуе
какво искат да му кажат те -
чуждите, онези виждащите,
онези с радостните гласове.

И опитвал се със всички сили
на всеки с виждащи очи
да пречи, да го бави, да го спира,
да не му дава по пътя да върви.

Обаче в един кратък миг на тишина
когато си поемал дъх стария слепец,
приближило се малко дете
и тихо казало "Глупец!"

Недоумяващ и още по-разярен
слепецът продължил да крещи.
А малкото дете прошепнало
"Просто отвори очи."

Death

Death. Please come in. Don't bother taking off your shoes. It will take time and I don't have much.

I need you. More than you can imagine. Maybe even more than others do.

We meet today and you scare me, I have to admit. I have seen you from afar before but you have never been so close. I can feel your cold breathe on my face.

I swallow back tears. And memories of old days. My life flashes before my eyes. But I close them and forget. Life is for later.

Today I have death.

The death of the big "I". The death of me as I knew it. The death of the voice in my head that tells me that I don't need to do this. The death of that which was once sacred.

So I welcome you into my heart and into my mind. Look around, make yourself comfortable. And do what you came here for.

And I hope no one mourns for me because...

I die in order to live.

1/2

Не искам парченца, трохи.
Никога не са ми били достатъчни те!
Защо са ми локвички, капки
когато мога да имам море?!

Не искам по повърхността да ходя.
Защо ми е част от сърце?
"Всичко или нищо" казали са хората.
Или ревностно "ДА!" или студено "не".

Не искам да мъждукам,
не ми трябва половин живот.
Искам я и я искам цялата,
а не частици от любов.

И макар да е удобно тук,
ставам и продължавам да вървя!
Знам, че напред нещо по-добро има.
Не ми се тлее. Ще горя!