Каква ли красота се е крила
в клетата скромна душица?
Чудя се... имал ли си дом, деца,
тиха обичлива старица?
Виждам те сякаш си тук
как спиш, сънуващ мечтател.
И знам, че е невъзможно, но някак
ми се иска да бях твой приятел.
И е странно да пиша за теб.
И е странно да ти говоря на "ти" -
та ти си от онези великите, големите,
ходещите по земята звезди.
И може вече да няма на гроба цветя
и дрехите ти да са прибрани в кашони.
И дори и да не помня лицето ти,
ще помня твоите зелени бонбони.
Няма коментари:
Публикуване на коментар