Слепец

Слепецът цял живот живял във тъмнина.
Така и не видял слънцето, звезди,
не разбрал що е то луна, цветя,
не наблюдавал сбъднати мечти.

Така седял край пътя сам,
плакал и ругаел своята съдба,
че лишила го от светлина,
че не позволила да вижда красота!

Седял край пътя и жалил,
проклинал всеки минувач.
За миг поемал дъх и пак
започвал грозния си плач.

Не искал той дори да чуе
какво искат да му кажат те -
чуждите, онези виждащите,
онези с радостните гласове.

И опитвал се със всички сили
на всеки с виждащи очи
да пречи, да го бави, да го спира,
да не му дава по пътя да върви.

Обаче в един кратък миг на тишина
когато си поемал дъх стария слепец,
приближило се малко дете
и тихо казало "Глупец!"

Недоумяващ и още по-разярен
слепецът продължил да крещи.
А малкото дете прошепнало
"Просто отвори очи."