Ода

Знам, че много се повтарям.
Прости еднаквите ми рими,
но ми е трудно да опиша с думи
неща толкова големи и значими.

Но продължавам да опитвам аз!
Все някога и някак ще успея
да напиша стих, ода или песен,
във които истински да те възпея.

А ти заслужаваш да бъдеш възпят,
защото си велик и силен и смел!
И ако способностите имат край,
то твоите са без предел.

И такъв те обичам и искам да бъдеш.
И с теб желая да раста и остарея.
И накрая на тази пътека искам
да знам, че съм успяла да те възпея.

Благодаря

Сега, когато съм повече твоя
отколкото някога нечия съм била...
Сега, когато по-ясно виждам
неподправената ти чиста красота...

Сега, когато знам, че ме приемаш
без значение каква съм и защо
и ме придърпваш когато в глупавия сън
спя на другия край на нашето легло...

Сега, когато по-обичана не съм била.
Сега, когато знам, че твърдо си решил
гледайки към мен да виждаш красота.
Сега, когато знам, че всичко си простил...

Точно сега, каквато ме познаваш -
смешна, неможеща, разбита -
разбирам колко много всъщност
любов във нас е скрита.

И тя е по-силна от жестокия свят,
в който обещанието нищичко не означава,
нито думите "семейство" или "вяра"
и трохичка обич даром никой не ти дава.

Затова са всички тези редове -
за да изкажа свойта благодарност
за всяко обещание, за всяка милост,
за доверието ти и твойта вярност.

Заслужаваш

Заслужаваш звездите и небето,
а имам само тези думи малки.
И в сравнение с великата ти обич
моите опити изглеждат жалки.

Заслужаваш книги за тебе да се пишат,
а аз умея само стих.
Заслужаваш от покрива името ти да се вика,
а аз в сърцето си го скрих.

Заслужаваш луда, буйна обич
на нормалното и сивото напук.
И да бъдеш навсякъде в света.
Благодаря ти, че си тук.

Днес

Забрави за стиховете във тефтера.
Забрави писмата в малката кутия.
Забрави снимките в албума
и за всяка любовна дреболия.

Забрави очите, с които те гледам.
Забрави ръцете, с които прегръщам.
Забрави и устните, с които тихо
любовта си в целувки превръщам.

Забрави обещанията и целия август.
Забрави пръстените и брачния обет.
Забрави и приятелството, живеещо в нас.
Забрави и всеки прекрасен букет.

Няма нужда да помниш ти нищо.
Даже всичко накуп забрави,
но във всичката тази забрава
само мене, моля те, помни.

Такава каквато съм днес,
защото вчера изчезна безследно.
А утре знам ли какво ще е...
Утре може да ни е последно...

Аз днес пред тебе стоя,
забравила всичко и всички,
опитваща се някак да побера
любовта си в няколко срички.

Днес ти предлагам аз вярност.
Днес мога само да ти дам.
Аз вчера изобщо не помня,
а за утре изобщо не знам.

Затова нека днес сме тук двама
в тази стая метър на два.
Нека днес имаме само.
Достатъчно за мен е това.

Споделен живот

Знаеш ли какво искам когато
свърши този наш живот?
Да се обърна назад и да знам,
че ти дадох всичката любов.

И дори и нищо тук да не остане,
и да изчезнат след мене следите...

Да знам, че разделих със теб смеха,

страховете, болката, звездите.

Спокойна ще бъда, че успях
животът си със теб да споделя.
Да те срещна и да те имам
и луничките ти всичките да преброя.

И да вярвам в твоето хвърчило.
И всичките писма на теб да посветя.
И да те обичам аз по първоюнски.
И от теб да имам всичките цветя.

И за теб да напиша всеки стих.
И на теб да подаря цялата душа.
И с теб да бъда весела и луда.
Ти за мен единствен, аз за теб - една.

Ето това ми стига - един живот
във всичко с тебе споделен.
И да знам, че пак бихме се избрали -
завинаги аз - тебе, а ти - мен.

Изкуствени цветя

Виждам ги толкова често -
по гробове изкуствени цветя.
И да, може да са трайни,
но означават изоставена душа.

Означават "нямам време."
Означават "забравена си ти."
Рози от плат, паметник - мрамор.
Изстинала обич, еднократни сълзи.

По-добре остави сама да обрасне
земята над студеното ми тяло,
отколкото да носиш тези измами.
Искам живо цвете - не умряло.

Искам стрък откъснат от полето.
Листенце от есенно дърво.
Глухарче, жълтурче, мензухарче.
Истински листенца и стъбло.

Да е свежо, пролетно кокиче.
Маргаритка от малка поляна.
Божур от китно селце.
Лайка от далече набрана.

Искам да не ме забравяш.
Да съм мил в сърцето спомен.
И макар и рядко, но да идваш
с жив букет, макар и скромен.

Не искам еднократна обич,
нито да бъда забравена душа.
Затова помни обещаното отдавна -
никога да не остана без цветя.

Пс. 126:5

Сея с много грижи обич

и очаквам обич да порасне.
И знам, че ще отнеме време,
но огънят ми няма да угасне.

Няма да престана да се моля
за дъжд, когато суха е земята,
за сила, когато слаба е ръката,
за надежда, когато празна е душата.

И ще се трудя неуморно ден и нощ
докато стръкче малко не поникне,
не се раззелени и цъфне цяло,
не ме погледне и не ме обикне.

Ще каже някой, че сезонът е
неподходящ за мойто цвете.
И може би ще стоя безучастно
докато вие богато берете.

Но почакайте още малко съвсем.
Малко вода, малко слънце и грижа
и ще дойде и то - малко, ново,
нежно, синеоко, с косичка рижа.

И тогава ще пожъна с радост
това, което съм посяла със сълзи.
А до тогава ще се моля и ще чакам
огромните си мънички мечти.

Сестрата на блудния син

Не знам дали остана надежда.
На опашка за прошка стоя,
но дали и този път за мен ще има,
когато не мога грешките да преброя.

Нима стигнах до тук за да спра,
да се обърна и назад да тръгна?
Нима всичко за нищо е било?
А остана ли при кого да се върна?

Ще ме чакат ли отворени ръце,
ако реша отново да прекрача прага?
Ще има ли пръстен, обувки и пир?
Ще бързат ли към мен два крака?

Не знам, но тук не мога да остана.
Ще се върна и ще се надявам на любов.
И да, нов човек няма аз да бъда,
но стремежът вече ще е нов.

Felix culpa

Не съжалявам, обръщайки се днес назад -
дори грешките превърнаха се в радост.
А и съм научена по края да отсъждам,
а не по неразумни детство или младост.

И да, слабост за очите ми е, знам,
понякога по минали неща да плача.
Затова премигвам бързо и с празни ръце
вървя напред и спомени не влача.

Избрах си път и може да е труден,
но кръста си смело аз ще нося.
Не търся помощ, смелост или сила.
Разбиране и прошка аз не прося.

И още е рано, но когато дойде време
ще знам защо и как всичко е било.
И ясно ще видя как болка и тъга
годините превърнали са във добро.

Изгубена в теб

Без теб не съществувам и за миг! Може пресилено да ти звучи, но не говоря когато ти мълчиш, не виждам без твоите очи.

Не ми пречи безлична да ми викат - ти имаш красота за двама. И стига теб вечно да те има, нямам нищо против мен да ме няма.

И нека феминистките ме мразят, за това, че в теб изгубих се аз цяла. И докато те достойнството си пазят, аз ще съм твоя - вярна, тиха, бяла.

И скромно за бъдещето ще мечтая и не защото не очаквам светли дни, а защото имам желание едничко - искам да се сбъднат твоите мечти.

Тъмнина

Виждал ли си красива тъмнина?
Звучи оксиморонно, знам...
Но навсякъде ще виждаш красота,
ако успееш да я видиш там.

А тя, тъмнината, е прекрасна!
В нея толкова надежда е скрита!
Надежда за утро, за слънце,
и чака да бъде открита.

В тъмнината се крие нов ден.
Обещанието за нова зора.
Очакването на светлото "утре".
Нов изгрев, нова луна.

Така че не пали още свещ.
Не бързай да я гониш съвсем.
Тя тихо идва и тихо ще свърши
когато дойде новият ден.

Вали

Добре, че вали днес -
маските ни да измие...
За да се видим чисти
такива, каквито сме ние.

И мокри, студени и тихи
да се погледнем право в очите
без да обръщаме внимание
на тълпата, локвите, колите.

И да си спомним колко
прекрасно е това в нас -
тази тишина, този мир,
тази "любов останала без глас".

И нека има дъжд днес -
ние обичаме да вали.
Когато сме двама и влюбени
всичко можем, нали?