Пс. 126:5

Сея с много грижи обич

и очаквам обич да порасне.
И знам, че ще отнеме време,
но огънят ми няма да угасне.

Няма да престана да се моля
за дъжд, когато суха е земята,
за сила, когато слаба е ръката,
за надежда, когато празна е душата.

И ще се трудя неуморно ден и нощ
докато стръкче малко не поникне,
не се раззелени и цъфне цяло,
не ме погледне и не ме обикне.

Ще каже някой, че сезонът е
неподходящ за мойто цвете.
И може би ще стоя безучастно
докато вие богато берете.

Но почакайте още малко съвсем.
Малко вода, малко слънце и грижа
и ще дойде и то - малко, ново,
нежно, синеоко, с косичка рижа.

И тогава ще пожъна с радост
това, което съм посяла със сълзи.
А до тогава ще се моля и ще чакам
огромните си мънички мечти.