Не знам дали остана надежда.
На опашка за прошка стоя,
но дали и този път за мен ще има,
когато не мога грешките да преброя.
Нима стигнах до тук за да спра,
да се обърна и назад да тръгна?
Нима всичко за нищо е било?
А остана ли при кого да се върна?
Ще ме чакат ли отворени ръце,
ако реша отново да прекрача прага?
Ще има ли пръстен, обувки и пир?
Ще бързат ли към мен два крака?
Не знам, но тук не мога да остана.
Ще се върна и ще се надявам на любов.
И да, нов човек няма аз да бъда,
но стремежът вече ще е нов.
Няма коментари:
Публикуване на коментар