Виждам ги толкова често -
по гробове изкуствени цветя.
И да, може да са трайни,
но означават изоставена душа.
Означават "нямам време."
Означават "забравена си ти."
Рози от плат, паметник - мрамор.
Изстинала обич, еднократни сълзи.
По-добре остави сама да обрасне
земята над студеното ми тяло,
отколкото да носиш тези измами.
Искам живо цвете - не умряло.
Искам стрък откъснат от полето.
Листенце от есенно дърво.
Глухарче, жълтурче, мензухарче.
Истински листенца и стъбло.
Да е свежо, пролетно кокиче.
Маргаритка от малка поляна.
Божур от китно селце.
Лайка от далече набрана.
Искам да не ме забравяш.
Да съм мил в сърцето спомен.
И макар и рядко, но да идваш
с жив букет, макар и скромен.
Не искам еднократна обич,
нито да бъда забравена душа.
Затова помни обещаното отдавна -
никога да не остана без цветя.

Няма коментари:
Публикуване на коментар