Днес

Забрави за стиховете във тефтера.
Забрави писмата в малката кутия.
Забрави снимките в албума
и за всяка любовна дреболия.

Забрави очите, с които те гледам.
Забрави ръцете, с които прегръщам.
Забрави и устните, с които тихо
любовта си в целувки превръщам.

Забрави обещанията и целия август.
Забрави пръстените и брачния обет.
Забрави и приятелството, живеещо в нас.
Забрави и всеки прекрасен букет.

Няма нужда да помниш ти нищо.
Даже всичко накуп забрави,
но във всичката тази забрава
само мене, моля те, помни.

Такава каквато съм днес,
защото вчера изчезна безследно.
А утре знам ли какво ще е...
Утре може да ни е последно...

Аз днес пред тебе стоя,
забравила всичко и всички,
опитваща се някак да побера
любовта си в няколко срички.

Днес ти предлагам аз вярност.
Днес мога само да ти дам.
Аз вчера изобщо не помня,
а за утре изобщо не знам.

Затова нека днес сме тук двама
в тази стая метър на два.
Нека днес имаме само.
Достатъчно за мен е това.