Не съжалявам, обръщайки се днес назад -
дори грешките превърнаха се в радост.
А и съм научена по края да отсъждам,
а не по неразумни детство или младост.
И да, слабост за очите ми е, знам,
понякога по минали неща да плача.
Затова премигвам бързо и с празни ръце
вървя напред и спомени не влача.
Избрах си път и може да е труден,
но кръста си смело аз ще нося.
Не търся помощ, смелост или сила.
Разбиране и прошка аз не прося.
И още е рано, но когато дойде време
ще знам защо и как всичко е било.
И ясно ще видя как болка и тъга
годините превърнали са във добро.
Няма коментари:
Публикуване на коментар