Не чувам ни стъпки, ни смях.
Не виждам нищичко от плач.
Само усещам сковаващия страх.
И твойте ръце, винаги силни,
как ме държат над бездната зла.
И ме пазят да не полетя надолу
и да не разбия крехката си душа.
Прости ми, че трябва да ме носиш
във тази свирепа, безпощадна война.
Исках да ти давам сили и да те подкрепям,
а само на гърба ти тежа.
Прости ми, че губя надежда
когато е толкова далече деня.
Прости ми, че те бавя ужасно
когато не знам накъде да вървя.
И че не съм опората ти тук.
И не съм силна и непобедима.
И не умея да гоня съмненията.
И вярата ми не е непоклатима.
Но ти все пак вярвай във мен -
направи ми тази услуга.
Защото днес останах без сили,
но утре може да съм друга.
Утре може смело аз да се изправя
срещу страха лице в лице
и да го победя, някак си, незнайно
с тези две мънички ръце.
Утре може да спра да плача
и радост да посея в мен.
И вчера и днес бях безполезна,
но утре е нов ден.
