Не спря за миг даже поне
да се върти тази пуста земя...
Нито слънцето за малко угасна,
и луната даже не спря...
И вълните продължиха и днес
да се блъскат неуморно в брега.
И вятъра дори и за секунда
не спря да обикаля света...
Колите, самолетите, хората...
Всичко днес е както бе вчера.
Само теб вече те няма -
минус една звезда във тефтера.
И колкото и силно да викам,
не мога никой да накарам да спре
и да плаче заедно с мен,
че вчера те имаше, а днес вече - не...
Как искам за миг да утихне светът,
да седне и да притаи тихо дъх.
Да усети мъката в мен,
да си спомни, че всичко е лъх...
А не спира, безсрамен и шумен!
Не му пука как силно боли.
Все крачи напред и нехае
за малкото ти изживяни дни...
Примирявам се аз и утихвам...
Не мога вече да те върна.
Ще седна тук и стих ще напиша,
дъщеря ти тихо ще прегърна...
И да, земята може да не спира
в този мрачен тежък час...
Но знам, че много ще спрат.
А ето - спирам и аз...
