Гробище. Тихо. Мрак.
Толкова е черна нощта.
Копая неуморно гроб,
заровила колене в калта.
Дълбока и широка дупка -
голям ковчег ще спусна.
Без песни и молитви.
И цветята ще пропусна.
Няма да има панихида.
Нито свещ ще запаля.
Няма да сложа жалейка.
Нито ще седна да жаля.
Сълза няма да пророня.
Даже смъртта ще поздравя.
Няма да ми липсва за миг
това, което тук ще погреба.
А то е много и огромно.
Затова смело заравям
три метра под земята
и всичко бързо забравям.
Без кръст и надгробна плоча,
без даже капка вина,
заравям тук без угризения
всяка болка и горчивина.
Всеки момент на съмнение.
Всеки бунт в моята душа.
Няма нужда от съболезнования.
Хайде... мир на праха...
Няма коментари:
Публикуване на коментар