събота, 26 ноември 2016 г.

Papercuts

Думи, режещи като хартия.
Забележки малки, безобидни.
Без големи и кървящи рани.
Бързи, прикрити, миловидни.

А оставят белези за цял живот.
И боли след тях жестоко.                            
Уж само по повърхността минават,
а режат ужасно на дълбоко.

И нито можеш да зашиеш,
нито пък открит е лек.
Уж за малка рана трябва малко време,
а не минават и след век.

И уж е всичко само на шега,
но и истината там е скрита.
Да, няма от тези рани да умра,
но след тях съм малко по-разбита.



Няма коментари:

Публикуване на коментар