Сякаш утрешният дъжд
днес изваля се цял.
Но някак си света около мен
не стана по-красив и бял.
Стана по-мрачно и бурно.
И вятърът от мен открадна
шапката ми, шала и чадъра
и надеждата ми в локва падна.
И се измокри и настина даже -
тя, моята малка крехка надежда.
А навън все още си вали
и няма да спира, изглежда...
Останах си и аз днес вкъщи
надеждата си болна да лекувам.
Ама ей на - зарази ме тя
и вече и аз с нея боледувам...
Но знаете ли... няма проблем!
Все пак няма вечно да вали.
Да, днес с надеждата сме болни,
но утре ще е слънчево... нали?
сряда, 7 декември 2016 г.
Моята вяра
Не вярвам в себе си въобще.
Не вярвам, че мога нещо да постигна.
Тръгнала съм към рая, но не вярвам,
че сама мога да го стигна.
Не вярвам, когато в огледалото
виждам каква съм всеки ден.
Не, аз в себе си не вярвам.
Но вярвам в твоето дело в мен.
Не вярвам, че мога нещо да постигна.
Тръгнала съм към рая, но не вярвам,
че сама мога да го стигна.
Не вярвам, когато в огледалото
виждам каква съм всеки ден.
Не, аз в себе си не вярвам.
Но вярвам в твоето дело в мен.
вторник, 6 декември 2016 г.
Мъгла
Дори и само мъгла да имаме
в някое далечно поле
и една звезда и една луна
в нашето нощно небе...
И нашата котка на кълбо,
и нашият лилав диван,
и нашият август в тюркоаз,
и малък букет обещан.
Толкова малко ми трябва -
ти да си жив и аз да съм жива.
И дори и само мъгла да имаме,
аз бих била щастлива.
в някое далечно поле
и една звезда и една луна
в нашето нощно небе...
И нашата котка на кълбо,
и нашият лилав диван,
и нашият август в тюркоаз,
и малък букет обещан.
Толкова малко ми трябва -
ти да си жив и аз да съм жива.
И дори и само мъгла да имаме,
аз бих била щастлива.
Истинска приказка
Колко приказки изписах аз
във ума си без думи и тайно.
И май докато ги измислях
изгубих се в тях случайно...
Но днес отварям най-после очи
и всяка приказва бавно си отива.
Не ми трябват тези измислици -
реалността ми е по-красива!
във ума си без думи и тайно.
И май докато ги измислях
изгубих се в тях случайно...
Но днес отварям най-после очи
и всяка приказва бавно си отива.
Не ми трябват тези измислици -
реалността ми е по-красива!
събота, 3 декември 2016 г.
Българка
Ще си откъсна дъхава роза.
Ще се окъпя в утринна роса.
Ще прекрача прага на Балкана.
Ще пия от кладенче вода.
Ще облека старата носия.
Ще закича в косите си зора.
Ще запея познатата песен.
И аз ще бъда българка една.
Ще се окъпя в утринна роса.
Ще прекрача прага на Балкана.
Ще пия от кладенче вода.
Ще облека старата носия.
Ще закича в косите си зора.
Ще запея познатата песен.
И аз ще бъда българка една.
Cap ou pas cap?
Обичай ме ако ти стиска.
Ако имаш достатъчно сили.
Дръзни да потърсиш онова,
Дръзни да потърсиш онова,
което другите не са открили.
Сигурно няма въобще да е лесно -
изплетена съм от страхове и грешки.
Малка съм, често дребнава,
тежат ми думите човешки.
И съм много нелепа и смешна,
зад безбройни маски скрита.
Прекалено шумна, твърде тиха,
прекалено слаба, твърде упорита.
зад безбройни маски скрита.
Прекалено шумна, твърде тиха,
прекалено слаба, твърде упорита.
Ще се измориш сигурно ако решиш
да ме обичаш такава и докрай.
Но ако си смел, зад тъмните гори
ще откриеш малък светъл рай.
Но ако си смел, зад тъмните гори
ще откриеш малък светъл рай.
Абонамент за:
Публикации (Atom)

