Сякаш утрешният дъжд
днес изваля се цял.
Но някак си света около мен
не стана по-красив и бял.
Стана по-мрачно и бурно.
И вятърът от мен открадна
шапката ми, шала и чадъра
и надеждата ми в локва падна.
И се измокри и настина даже -
тя, моята малка крехка надежда.
А навън все още си вали
и няма да спира, изглежда...
Останах си и аз днес вкъщи
надеждата си болна да лекувам.
Ама ей на - зарази ме тя
и вече и аз с нея боледувам...
Но знаете ли... няма проблем!
Все пак няма вечно да вали.
Да, днес с надеждата сме болни,
но утре ще е слънчево... нали?
Няма коментари:
Публикуване на коментар