Свещ

Ти си тънка уморена свещ
с бледо пламъче накрая,
сама ли влязла или сложена
в една малка и студена стая.

И все гледаш другите свещи
и се чувстваш нищожна, сама.
Но ти не си случайно в тази стая -
в нея има много тъмнина.

Има очи, които са слепи без теб.
Има ръце, които трябва да сгрееш.
Не спирай да гориш дори когато
си мислиш, че само безполезно тлееш.

Свети неуморно, не спирай
да сочиш пътя във тази тъма.
Не знам дали знаеш, но понякога
свещта свети по-силно от зора.

Такава

Обичай ме, моля те, такава -
неспособна да сбъдвам мечти,
незнаеща как да се справям
с тези безкрайните горчивини...

В тишината на отчаяните мисли
не ме оставяй, моля те, сама.
Да, аз бях светла и красива,
но обичай ме и в мойта тъмнина.

А може утре пак да светя.
И пак да съм красива и добра.
Но до тогава обичай ме такава.
Не ме оставяй в мойта тъмнина.

Пътят

"Weep not for roads untraveled..."

И аз не плача за тези пътеки,
по които не поех от страх.
И за пътеките след които
отърсих от краката си прах.

Криволичих, за да стига до тук.
И се губих повече от веднъж.
Извървях милиони километри,
обикалях нашир и надлъж.

И още не съм стигнала края,
но не спирам аз да вървя.
И сигурно още ще се губя,
ще падам, ще ставам, ще кривя...

Но съм благодарна за всяка пътека,
по която реших да не пътувам.
На този път ме очаква онова,
за което цял живот бленувам.

Рай

Излъгахте ме всички вие
за това къде е рая...
Казвахте, че е някъде там -
някъде горе, накрая...

А не е - сега вече знам.
Той е тук и той е сега.
Той е в това да познавам
повелителя на дъжда и снега.

Да съм чиста и вярна когато
никой наоколо не е.
И където съм голяма и зряла,
но все пак вярвам като малко дете.

И където знам, че няма нужда
от гръмки слова и обещания.
Където имам сила и воля
да премина всички изпитания...

И където съм тихо посветена
и има смисъл да се боря.
И когато от плач остана без глас
дори и без думи да се моля.

Той е там където се уча
смирено и безусловно да обичам.
Там, където съм вярна до край -
ето това аз рай наричам.

Той

Той е винаги навсякъде -
в облегалката на стола,
във всяка чаша плодов чай,
в големите прозорци в хола...

Той е в есенните улици,
в белия сняг по дърветата,
в пролетните кокичета в гората,
в летните игри на момчетата...

Той е във веселата бръчка
на всяка щастлива старица.
Той е онова злато
заключено в зърната пшеница.

Той е щурче в пролетни треви
и полъх на полски мак.
Той е гледката към небето
когато се люлееш на хамак.

И е всеки дъх и всеки поглед.
И в очите на всеки непознат.
Той е димът във всеки комин.
И е сладки с лимонов аромат.

А аз... опитвам се да опиша
всичко онова, което е той.
Но имам цял живот да се опитвам,
защото освен всичко той е мой.

Щастието

Щастлив момент и миг...
Не, такова нещо няма.
Както любовта си е любов
и няма малка и голяма.

Щастието часовник не познава.
То не се мери с време,
нито с линия или везна.
То измерва се със тебе.

Деца

Разби се с трясък моето сърце
и го пръснах на празен лист.
Исках да го превърна в изкуство,
но не съм художник, артист...

Дълго мислих над парчетата...
Минаха няколко лета и зими...
И по чудо късчетата на листа
се подредиха в малки рими.

За да не ги разпръсне вятър,
сложих в тях и малък камък.
Птици, плач, надежди, сън
тъмнина, любов, пламък...

Вплетох в тях безсънни нощи,
сърцето си, копнежът тих.
И ето вече аз съм майка -
от болката роди се стих.

Птица

Излетя и последната ми птичка,
изплашена от ситния снежец.
Северът ми бе студен за нея,
затова изчезна с първия ветрец...

И остави небето ми празно
и без сутринна песен моята душа.
И непоносима ми е зимата такава
с тази убийствено тиха самота.

Та какво съм аз без птица?
Има ли смисъл да живея така -
без песен, без капка надежда,
без шума на разперени крила...

Ще седна тихо и ще вперя
поглед в зимната си пустота
и ще изчакам блудната си птица -
след зимата идва пролетта.