Излетя и последната ми птичка,
изплашена от ситния снежец.
Северът ми бе студен за нея,
затова изчезна с първия ветрец...
И остави небето ми празно
и без сутринна песен моята душа.
И непоносима ми е зимата такава
с тази убийствено тиха самота.
Та какво съм аз без птица?
Има ли смисъл да живея така -
без песен, без капка надежда,
без шума на разперени крила...
Ще седна тихо и ще вперя
поглед в зимната си пустота
и ще изчакам блудната си птица -
след зимата идва пролетта.
Няма коментари:
Публикуване на коментар