и го пръснах на празен лист.
Исках да го превърна в изкуство,
но не съм художник, артист...
Дълго мислих над парчетата...
Минаха няколко лета и зими...
И по чудо късчетата на листа
се подредиха в малки рими.
За да не ги разпръсне вятър,
сложих в тях и малък камък.
Птици, плач, надежди, сън
тъмнина, любов, пламък...
Вплетох в тях безсънни нощи,
сърцето си, копнежът тих.
И ето вече аз съм майка -
от болката роди се стих.
Няма коментари:
Публикуване на коментар