Той

Той е винаги навсякъде -
в облегалката на стола,
във всяка чаша плодов чай,
в големите прозорци в хола...

Той е в есенните улици,
в белия сняг по дърветата,
в пролетните кокичета в гората,
в летните игри на момчетата...

Той е във веселата бръчка
на всяка щастлива старица.
Той е онова злато
заключено в зърната пшеница.

Той е щурче в пролетни треви
и полъх на полски мак.
Той е гледката към небето
когато се люлееш на хамак.

И е всеки дъх и всеки поглед.
И в очите на всеки непознат.
Той е димът във всеки комин.
И е сладки с лимонов аромат.

А аз... опитвам се да опиша
всичко онова, което е той.
Но имам цял живот да се опитвам,
защото освен всичко той е мой.