И аз не плача за тези пътеки,
по които не поех от страх.
И за пътеките след които
отърсих от краката си прах.
Криволичих, за да стига до тук.
И се губих повече от веднъж.
Извървях милиони километри,
обикалях нашир и надлъж.
И още не съм стигнала края,
но не спирам аз да вървя.
И сигурно още ще се губя,
ще падам, ще ставам, ще кривя...
Но съм благодарна за всяка пътека,
по която реших да не пътувам.
На този път ме очаква онова,
за което цял живот бленувам.
Няма коментари:
Публикуване на коментар