Последна

Надеждата умирала последна...
Каква измама всъщност е това...
Аз така здраво за живота се държа,
че дълго след нея ще умра.

Ще я надживея пустата надежда.
Нека тя ме чака в рая.
Искам както аз във нея вярвах
и тя във мене да повярва най-накрая.

Къщичка

Светът е като гоненица вечна.
И все ме гони по петите.
И аз се крия както мога,
а той все ми открива следите.

А да бягам бързо не умея.
Искам да спра, а знам - не бива!
И съм като мишка в тази въртележка -
аз движа това, което ме убива.

И за сетен път ме спасяват само
ръцете събрани над главата.
"Къщичка" - като в детските години,
когато твърде груба станеше играта...

"Къщичка" - утихва всичко.
Чува се само изтощеното сърце.
"Къщичка" и съм в безопасност.
Пазят ме две прободени ръце.

Целта

Нека съм слаба, неспособна.
Нека нищо в живота не постигна.
Нека нямам кариера и медали,
къща нека да не вдигна.

Нека паспортът ми е без печати.
Нека името ми всички да забравят.
И нека по земята съвсем
краката ми стъпки не оставят.

Но нека само някой малък
на мен да иска да прилича.
И когато вечер прекрача прага
да има кой към мен да тича.

Нека най-голямата ми гордост
е с твоята фамилия да се подписвам.
"Най-големият ми успех -
да имам на кого да липсвам."

Пътечка

Обраснала е вече тази
детска горска пътека.
Сякаш никой не е минавал
по нея вече сто века.

А сякаш беше вчера когато
тичахме лудо в гората.
Мръсни, кални и потни,
но с бурен огън в сърцата.

Мечтаехме деца да си останем.
Ех, как променят се мечтите -
сега аз искам своите деца
някак си да влюбя във горите.

И да минат и те по тази
обраснала стара пътека.
И да продължава да я има
още поне сто века.