детска горска пътека.
Сякаш никой не е минавал
по нея вече сто века.
А сякаш беше вчера когато
тичахме лудо в гората.
Мръсни, кални и потни,
но с бурен огън в сърцата.
Мечтаехме деца да си останем.
Ех, как променят се мечтите -
сега аз искам своите деца
някак си да влюбя във горите.
И да минат и те по тази
обраснала стара пътека.
И да продължава да я има
още поне сто века.
Няма коментари:
Публикуване на коментар