Мама и татко

Как се получава не знам,
но май с всяка къща е така -
когато остареят хората в нея
остарява с тях бавно и тя.

Отвориш ли вратата тихо,
ухае на стари книги, прах,
на сок от вишни и сапун,
на спомени, на страх...

Страх, че тази миризма
е в твоя дом, където
полузабравено, далечно
е останало детето...

Детето, което беше ти.
И което до вчера сякаш само
ходеше рошаво, мръсно,
винаги с ожулено коляно...

А днес на вратата те посрещат
леко приведени мама и татко...
И с тъга те изпращат, защото знаят,
че си идваш само за кратко...

И е толкова трудно да повярваш,
че тези старци са именно те.
И ти се иска да се затичаш към тях
и пак да си онова дете...

А те се изплъзват бавно всеки ден.
И това толкова силно боли.
Откога са тези бразди по лицата?
Кога побеляха тези коси?

Защо им отстъпват място в автобуса?
Защо времето с тях е тъй кратко?
Може ли завинаги да останат с мен?
Моите мили мама и татко...

Самара

Заповядай, скъпа, влизай.
Направо със обувки.
Нямам време за любезности.
Няма нужда от преструвки.

Знаем и двете защо си тук.
И знаем, че не мога да избягам.
Срещата е отдавна уговорена.
Към вратата няма да посягам.

Направи това, за което си дошла.
И моля те, по-бърза ти бъди.
Не се прави, че те е грижа.
Не, няма да видиш сълзи.

Не ме е страх от теб сега.
Ти не си моят край.
Да, сега сме двете тук,
но след Самара има рай.

Малечка

"Тя беше малка... мъничка. Ей толкова... почти!"

Ако направиш ръцете си на шепички,
преспокойно ще се събера във тях.
В няколко прашинки звездни
цялата си същност аз побрах.

И много малко ми трябва всеки ден -
искам слънцето сутрин да изгрее.
И от изток... ако може... и това е.
И щурче песничка да ми изпее.

И една дъждовна капка само.
И само една пролетна птичка.
И клонче, на което да поседна.
И само една-единствена луничка.

"До правия път..."

"До правия път ме доведе завоят."

Раната ме доведе до изцеление.
Войната ми донесе мир.
Грехът ми доведе до спасение.

Със загуба стигнах до победа.
Тъгата радостта ми показа.
Страхът ми откри, че съм смела.
Омразата любовта ми доказа.

И до теб чрез други стигнах.

И защото бях тяхна, сега съм твоя.
Добре, че имаше рана и тъга.

Благодарна съм за войната и завоя.