"Тя беше малка... мъничка. Ей толкова... почти!"
Ако направиш ръцете си на шепички,
преспокойно ще се събера във тях.
В няколко прашинки звездни
цялата си същност аз побрах.
И много малко ми трябва всеки ден -
искам слънцето сутрин да изгрее.
И от изток... ако може... и това е.
И щурче песничка да ми изпее.
И една дъждовна капка само.
И само една пролетна птичка.
И клонче, на което да поседна.
И само една-единствена луничка.
Няма коментари:
Публикуване на коментар