Стоя сега малка аз пред теб
и знаем двамата добре,
че не съм и няма никога да бъда
звездата в твоето небе...
Аз съм тук долу на земята.
И моля те да не отричаш -
не държа да съм звезда ако
знам, че и такава ме обичаш.
И това е моят малък подарък,
недодялан и несръчен е знам,
и знам, че не може да замени,
онова, което не мога да ти дам...
Прости ми тази слабост...
но ето... за теб е този стих...
Скромен, нелеп, непохватен...
Мой, болезнен, тих...
Просто те обичам. Tова е.
От първия си ден на тази земя.
Аз може да не съм звезда,
но пък ти си моята луна.
Няма коментари:
Публикуване на коментар