Извинете, къде е старият покрив?
Кажете - защо коминът не пуши?
Къде са кучето и самолетът?
Къде са всички ябълки? Круши?
Кой ще ми каже къде са
доматите, ягодите, колелото?
Кой може да ми върне
огледалото, столчето, леглото?
Къде ми е детството, моля?
Кой безмилостно ми го отне?
Кой отвлече и някъде затвори
онова малко къдраво дете?
Върнете ми ги, умолявам!
Разменям всичко, за да си ги върна.
Да се люлея цял ден в двора,
баба и дядо силно да прегърна.
Да тичам цял ден със козите.
Жабите от стълбите да гоня.
Бръмбари страхливо да събирам.
Царевица непохватно да роня.
Моля, върнете ми старите дни
на безгрижие и радости малки -
прясно мляко, детски басейн,
палачинки, кокошки, близалки...
Нима изгуби се всичко безвъзвратно?
Нима детството с покрива се срути?
Нима не могат да се върнат тези
изпълнени с детски смях минути?
Не, отказвам аз да го приема!
Дори и къщата да я няма някой ден!
Споменът ми не е покрив!
Ще го има докато ме има мен!
Няма коментари:
Публикуване на коментар